Надеждата не е убеждение, че нещо ще се оправи, но Е  УВЕРЕНОСТ, че НЕЩО ИМА СМИСЪЛ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАК СЕ НАРИЧА !  (Вацслав Хавел)

 

Ами аз съм си изградила някаква своя картина на живота! Един голям  баир, по който започваш да се изкачваш САМА(САМ) Слънце,дъжд, подхлъзваш се, (някога някой може да ти удари едно рамо , но...може и да те изблъска!?!?) Гледаш да се закрепиш на някой камък, изучаваш всичко около себе си(най-вече), започваш да подпомагаш -човекът до тебе(ако имаш), ако той те изблъска и се върнеш няколко метра назад(разбирай години), с малко повече опит пак започваш изкачването!В крайна сметка оставаш сам със себе си! Как да е стигаш върха(така да го наречем) около 50 години си!Значи повече от половината ти живот.Рядко живеят на 100(изкривени, незрящи, оглупели,рядко с акъла ама на 100!  От там казваш си, нямам толкова грижи, децата се задомиха(тревогите не спират, грижите също.Измамно,казваш--О, добре са, нямам грижи!) Вдигаш кръвно, родителите ти ако са живи имат нужда от твоята помощ! Всеки, който е жив се грижи за нещо! За сметката в банката, за лицето си, за душата си(малко са, не че не искат, но времето пак не стига), за кучета, котки и други животинки, за цветя и т.н. Но продължаваш да стоиш там горе на върха на баира.Пак има студ и пек, дъжд и вятър!Един ден природните явления са по-силни от тебе и те повалят отдругата страна на баира! Започваш почти да се пързаляш! Времето тече бързо!Колкото слизаш надолу, по тъмно става! Не виждаш макар  да имаш очила(може и да нямаш) Хващаш се за изсъхнали треви, излъскани отдруги хора, който са се опитвали да спрат слизането(времето).Ускорението се увеличава.Отвреме-навреме се спъваш в камъни, едри буци пръст!И малките камъчета понякога могат да ти помогнат да слизаш по-бързо! И така...долу там! до реката Хадес!Лодкарят чака! Това е! В същото време от другата страна на небосклона изгрява красиво, златно, топло слънце!И започват други души да се изкачват нагоре-млади, силни уверени, изпълнени с надежда...  ЖИВОТ! (03.01.2013)  (Реката се казва СТИКС,  а царството на Хадес)  Край на началото за тебе!

Аналогията или сравнението с изкачването е чудесно "онагледяваща" и мисля истинна!

За разлика от някои философи и философстващи написаното от теб за изкачването (а после и "слизането", не дай Бог сурването и свличането се чете леко и представата изглежда естествена.

Написала си го лаконично, разбираемо, а мисля и мъдро!